Антоанета Петрова играе благотворително „Дневникът на един луд“ в Пловдив
На 21.01. 2023г., събота, от 19.00ч. на сцената на Държавен куклен театър в Пловдив, публиката ще види най-новия театър на Антоанета Петрова – „ Дневникът на един вманиачен “ по Н. В. Гогол.
Адаптация, режисура, театрална и звукова среда – Валентин Ганев, фотограф – Антон Стоянов, драматург – Сия Папазова. Спектакълът е осъществен с финансовата поддръжка на Национален фонд “Култура ”, Нов Български Университет и Театър – Студио Персона.
В Пловдив, представлението гостува с поддръжката на община Пловдив и ще се играе благотворително с вход свободен. На място ще бъдат сложени кутии за дарения по избор, като събраната сума ще бъде предоставена на нуждаещи се бежанци от Украйна, настанени във „ Втори дом “.
Вижте повече за спектакъла:
“Всички ние излязохме от ръкава на Гоголевия шинел “ – признава Достоевски. Поколения съветски, европейски, международни писатели се прекланят пред странното, мистично, пораждащо чудовища, само че и светли светове го-голево въображение. Лудост и талантливост съжителстват на един ръб… По този рисков борд върви и нашето време. И акуратно вписва в своя съкровен дневник безумство и прояснение, свирепост и състрадание, крах и живот, положително и зло, война и мир…Може би някъде, в миналото, след нас, някой ще затвори последната страница на този безразсъден ръкопис?Дотогава от ръкава на гоголевия шинел ще извира великодушие, трескаво и самотно, мъчително и обезверено. Но неизтребимо.
Сия Папазова
Преди повече от двайсетина години бях учител по актьорско майсторство в Театралния департамент на Нов Български Университет. Тогава една от студентките, Антоанета Петрова предложи за своя дипломна работа фрагмент от гоголевия “Дневникът на един вманиачен ”. Беше получила от самия Наум Шопов текста на драматизацията на повестта направена от французите Силви Люно и Роже Коджио. Държахме в ръцете си разновидността на едно от най-славните театрални превъплъщения на Наум от 1966 под режисурата на Крикор Азарян играно в Театър 199. През 1977 Шопов прави нов театър по “Дневникът ”. Този театър помня от годините на театралното си влюбване. Помислих си, какъв брой е хубаво някакви текстове да пронизват времето и да се предават от ръка на ръка, надали не като апокриф. Това добре, само че за какво едно момиче желае да се потопи в този, по този начин или другояче, мъжки текст? Кое да бъде отправната ни точка, по какъв начин да потвърдим, че това е допустимо? В процеса на това педагогическо упражнение изкристализира концепцията за чиновника като необикновен тип зарзават, лишен от пол, смачкан от една машина, която лишава естествения блян за човешка непосредственост и обич. Благодарение на отворените си сетива, вродена вътрешна гъвкавост и фанатично усърдие, Антоанета Петрова реализира ярка, вълнуваща интерпретация на прословутия “малък ” гоголев човек.
Казахме си, че в случай че след време някой спектакъл ни повярва, можем да доведем този студентски опит до жизнерадостен професионален моноспектакъл. Варненският спектакъл ни протегна ръка и през 1995 “Дневникът ” откри новосъздадената сцена “Сутерен ”. Това си е напряко в предишния век!
Последваха участия в редица фестивали у нас и в чужбина, не закъсняха и актьорските награди за Антоанета – Варна, Благоевград, интернационалният фестивал на моноспектаклите “Аз ” извършен в Минск, Беларус.
Защо взехме решение, че можем да ви го представим в този момент, след толкоз години? Защото “малкият човек ” продължава опитите си да раздра ципата на своето подтиснато его и може да полудее във всяка възраст.
Валентин Ганев
Отзиви от пресата:
“… Представлението е защеметяващо, то демонстрира раждането на огромен гений. Дори не дръзвам да кажа това с цялостен глас, с цел да не чуе дяволът. ”
Димитър Стайков
“… Има нещо толкоз същинско и затрогващо в този имобилен взор и плаха усмивка. Едно херметизирано страдалчество търси оазис в пустинята на своето самотничество и го намира в болничната стая на психиатричната клиника. ”
Ангелина Виткинова
Адаптация, режисура, театрална и звукова среда – Валентин Ганев, фотограф – Антон Стоянов, драматург – Сия Папазова. Спектакълът е осъществен с финансовата поддръжка на Национален фонд “Култура ”, Нов Български Университет и Театър – Студио Персона.
В Пловдив, представлението гостува с поддръжката на община Пловдив и ще се играе благотворително с вход свободен. На място ще бъдат сложени кутии за дарения по избор, като събраната сума ще бъде предоставена на нуждаещи се бежанци от Украйна, настанени във „ Втори дом “.
Вижте повече за спектакъла:
“Всички ние излязохме от ръкава на Гоголевия шинел “ – признава Достоевски. Поколения съветски, европейски, международни писатели се прекланят пред странното, мистично, пораждащо чудовища, само че и светли светове го-голево въображение. Лудост и талантливост съжителстват на един ръб… По този рисков борд върви и нашето време. И акуратно вписва в своя съкровен дневник безумство и прояснение, свирепост и състрадание, крах и живот, положително и зло, война и мир…Може би някъде, в миналото, след нас, някой ще затвори последната страница на този безразсъден ръкопис?Дотогава от ръкава на гоголевия шинел ще извира великодушие, трескаво и самотно, мъчително и обезверено. Но неизтребимо.
Сия Папазова
Преди повече от двайсетина години бях учител по актьорско майсторство в Театралния департамент на Нов Български Университет. Тогава една от студентките, Антоанета Петрова предложи за своя дипломна работа фрагмент от гоголевия “Дневникът на един вманиачен ”. Беше получила от самия Наум Шопов текста на драматизацията на повестта направена от французите Силви Люно и Роже Коджио. Държахме в ръцете си разновидността на едно от най-славните театрални превъплъщения на Наум от 1966 под режисурата на Крикор Азарян играно в Театър 199. През 1977 Шопов прави нов театър по “Дневникът ”. Този театър помня от годините на театралното си влюбване. Помислих си, какъв брой е хубаво някакви текстове да пронизват времето и да се предават от ръка на ръка, надали не като апокриф. Това добре, само че за какво едно момиче желае да се потопи в този, по този начин или другояче, мъжки текст? Кое да бъде отправната ни точка, по какъв начин да потвърдим, че това е допустимо? В процеса на това педагогическо упражнение изкристализира концепцията за чиновника като необикновен тип зарзават, лишен от пол, смачкан от една машина, която лишава естествения блян за човешка непосредственост и обич. Благодарение на отворените си сетива, вродена вътрешна гъвкавост и фанатично усърдие, Антоанета Петрова реализира ярка, вълнуваща интерпретация на прословутия “малък ” гоголев човек.
Казахме си, че в случай че след време някой спектакъл ни повярва, можем да доведем този студентски опит до жизнерадостен професионален моноспектакъл. Варненският спектакъл ни протегна ръка и през 1995 “Дневникът ” откри новосъздадената сцена “Сутерен ”. Това си е напряко в предишния век!
Последваха участия в редица фестивали у нас и в чужбина, не закъсняха и актьорските награди за Антоанета – Варна, Благоевград, интернационалният фестивал на моноспектаклите “Аз ” извършен в Минск, Беларус.
Защо взехме решение, че можем да ви го представим в този момент, след толкоз години? Защото “малкият човек ” продължава опитите си да раздра ципата на своето подтиснато его и може да полудее във всяка възраст.
Валентин Ганев
Отзиви от пресата:
“… Представлението е защеметяващо, то демонстрира раждането на огромен гений. Дори не дръзвам да кажа това с цялостен глас, с цел да не чуе дяволът. ”
Димитър Стайков
“… Има нещо толкоз същинско и затрогващо в този имобилен взор и плаха усмивка. Едно херметизирано страдалчество търси оазис в пустинята на своето самотничество и го намира в болничната стая на психиатричната клиника. ”
Ангелина Виткинова
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ